Тази сутрин едно дете ти се усмихна
а ти умислен, погледна го и се засмя.
Аз пратих с мисъл таз усмивка,
за да срещнеш ведро ти деня.
Този ден ти целия сияеш
и към всеки си добър и мил.
Аз пратих ти топлина в душата,
да грееш, да омайваш с чар.
Тази вечер, дъщеря ти те целуна
и толкова любов, с очи ти тя дари.
Това бях аз, изпратих ти по нея,
от моята душа, препълнена с любов.
Тази нощ ,жена ти бе магия,
от сласт, еротика, екстаз.
Ти побърка се от страст по нея,
но това бях пак аз, изпратих ти я.
А после ти заспа спокойно
и толкова щастлив ти бе.
А аз над теб бдях и исках,
блаженство, покой и тишина.
ДЖУЛИЯ БЕЛ