Моля те, не ме убивай,
не мрази, не проклинай.
Нима унила и прилежна,
ще ме обичаш, помисли.
Моля те, не ме убивай,
аз имам още цветове.
И мирис на билки,
косата ми ухае все.
Моля те, не ме убивай,
ще ме търсиш после в съня.
Частица съм в теб, повярвай,
ако ме убиеш, с мен ще си и ти.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Погледнах към душата си
а тебе там не те открих.
Спомен,болка,помен няма,
сякаш никога не и било.
Погледнах към душата си
а тя днес мила и добра.
Усмихна се и каза:
-Забрави го, дори и не разбра.
Погледнах към душата си
а сякаш вчера бе вулкан.
Изригваше от страст неизживяна,
като лава разливаща в нощта.
Погледнах към душата си,
нима това сега съм аз.
Лазурна, слънчева, сияйна,
преливаща в покой и тишина.
ДЖУЛИЯ БЕЛ