Градина съм, огрей ме - СЛЪНЦЕ,
топлината си в мен влей.
Но не изгарящо, стопяващо-лава
а животворно, плод да се роди.
Градина съм, полей ме - ДЪЖД,
влагата си в мен влей.
Но не проливен с градушка - бяс
а гергьовски, с романтика ръмящ.
Градина съм, погали ме - ВЯТЪР,
свеж въздух, кислород ми дай.
Но не ураганно помитащ - буря
а ветрец - прохлада, ласка от любов.
И ще разцъфна, ще ухая - пролет
а после страст, лято от жасмин.
И ето ме есен, зряла - плодна,
ще оставя семена в света от мен.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Как на себе си да обясня,
че сега когато те намерих.
Ти толкоз странно се държиш
и разстоянията не скъсяваш.
Как на себе си да обясня,
как от мислите си да те изтрия.
Душата ми да стене от тъга
и отново пак да те загубя.
Как на себе си да обясня,
че трябва сили да намеря.
За да те видя и за да реша,
какво със себе си да правя.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Моя зряла, чудна любов,
загадъчна, скрита зад маска.
Очи топли, веднъж видях
и познах ги, от минал свят бяха.
Моя зряла ,чудна любов,
мъж голям а с душа на дете.
Плачеш, смееш се на воля
и дръзко в локвите стъпваш.
Моя зряла, чудна любов,
твоя глас днес ме събуди:
- Ставай - каза твърдо,
вместо звъна на будилник.
Моя зряла, чудна любов,
загадъчна, скрита зад маска.
В стихове, разкази - АНДЕРСЕН,
ту ме събуждаш, ту приспиваш.
ДЖУЛИЯ БЕЛ