Поезия

Китара, арфа, пиано -
музиката на любовта,
едно нещо тъй желано -
ТИ - носиш ми радостта.
Желая те.Тръпна.Копнея.
Хвани премръзналата ми ръка.
Да обичам само теб умея,
ти си музиката в моята душа

В сърцето си нося късче от небето,
горско цвете, клонче от липа,
борова игличка, тревица от полето,
и кутийки с мънички слънца.

В нашата виртуална стая
кокичета бели цъфтят.
Прозорецът е висок и светъл.
На перваза му птиците спят.
В нея светлината е чиста
като душата на малко дете.
Обичаш ли ме?!-Кажи го...
Или...не. По - добре...не!

Любов, защо ме подминаваш?
Защо не спираш се при мен?
Душата крехка не познаваш –
за теб мечтая нощ и ден!

Да аз съм непокорната
и повече пред мъж не ще сведа глава
каквото да ми струва мойта гордост
ще стискам зъби, ще търпя,
но няма да се дам
от мъка няма да умра,
гордостта си ще изправя,
като непробиваема стена!

Събуждам се а теб те няма –
било е само сън.
Отново съм сама –
студено е навън.

Не се лъжи че ще те забравя
не се лъжи, че ще ме забравиш ти
вълшебство нас ни свързва,
магия между нас стои
вълшебството на любовта
магията на обичта!

Пусни ме да дойда в съня ти
и да вляза в твоята душа.
С мен да започва деня ти -
почувствай ме със всички сетива.