В сърцето си нося късче от небето,
горско цвете, клонче от липа,
борова игличка, тревица от полето,
и кутийки с мънички слънца.
Скрила съм си в него детелина,
от онези – с четири листа.
И една сълза във него имам
от моята и чуждата тъга.
И светулка във сърцето си съм скрила,
тръгна ли да търся път в нощта...
Безкрайна вяра - и я бих дарила
на всяка наранена, страдаща душа.
В сърцето си нося нестихваща обич
и чиста любов от извора свят, -
като зеница я пазя, че тя само може
света да направи на човека богат.
В сърцето си нося и малка молитва,
падна ли духом, загубя ли бряг,
с криле като птица да мога да литна -
да намеря надеждата и пътя си пак...