Любов, защо ме подминаваш?
Защо не спираш се при мен?
Душата крехка не познаваш –
за теб мечтая нощ и ден!
Защо Любов, не мога да те срещна?
Проклета ли съм в този свят?
Пламтя обсебена от страст гореща –
в сърцето тлеят чувства, ревност, яд.
Защо Любов, не мога да те имам?
Нима обречена съм аз?
В сърцето ми е вечна зима –
сковано е от мраз.
Защо Любов, си недостъпна?
По теб обсебен е умът!
Цял живот за тебе тръпна –
да дойдеш чакам всеки път.
Защо Любов, изобщо съществуваш?
Защо, като не си за мен?
Страдам аз а ти пируваш –
ела при мен поне за ден!