Поезия

Има любов мълчалива
има любов с изгаряща страст
има и любов горчива-
без право на глас
тя се казва любов невъзможна
да любиш, а изход да няма
тя е безмилостна, сложна,
красива и много голяма
идва с трепет, радост и болка
закъсняла, любов закъсняла...

Страхувам се!
От погледа ти нежен,
от чувството, което е във мен,
страхувам се
от чара ти небрежен,
от мисълта, че ще си наранен.

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

При мен ела! По лунната пътека,
към звезден водопад от светлина.
Не буди с въздишката си лека
задрямалата нощна тишина!

Позволи да те обичам,
със целувки да покривам твоите очи,
любовта в думи да обличам,
ти не казвай нищо, просто помълчи.

Докосвайки се нежно до жената,
която люби моята душа,
усещам тръпка тъй позната,
която пренася ме във вечността.

Пълзях и се издигах
бях смела и ме беше страх
усмихвах се и сълзи изтривах
но на колене не застанах

Превърни ме в слънце или в бурно море,
Подари ми любов, надежди и страх,
Превърни ме в цвете или в тъмно небе,
Бъди винаги с мен – в смиреност и в грях.