Докосвайки се нежно до жената,
която люби моята душа,
усещам тръпка тъй позната,
която пренася ме във вечността.
Целувайки аз устните й сладки,
изпълвам се със радостен нагон,
галейки ръцете и прекрасни
поднасям и признателен поклон.
Когато я прегръщам аз усещам -
живот във всяка моя клетка ври,
когато обладавам я посрещам
на вечността творящите искри.
А дълго днес екстаза продължава
в пространството духовно ний летим
и всеки своята реалност сътворява
така превръща се в непобедим.
Духа укрепва в крехкото ни тяло,
което толкоз фин е инструмент,
всичко слива се в единственото цяло,
което Бог нарича се до тоз момент.
И радостта е пълна, всеобхватна...
покой изпълва всяка наша част,
диханието чувства се тъй необятно,
на щастието днес върховната е власт.