За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.
За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...
При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.
Евтим Евтимов