Поезия

В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря -
неотключвана - вратата на страстта.

Пари в очите жар от страстта,
спят в тишината наранени сърца,
носят се пламъци, нотки на плач
и поглъщат те жадно красивия здрач!

Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти - в далечна звезда.

При мен ела! По лунната пътека,
към звезден водопад от светлина.
Не буди с въздишката си лека
задрямалата нощна тишина!

Ще усетиш ли
когато те целувам нощем,
макар във този миг да си далеч?

Сътворих за тебе дом
високо горе
там, във висините.
Звездното небе
ни е подслон,

Болезнено зелена тишина,
в която аз от птици оглушавам.
И въздух, като тяло на жена,
безплътна като сън върху морава.

Толкова много излишни въпроси
трупат се ден подир ден.
Тук или там си!? С кого си?