Като призрак в нощта ме събуждаш,
за да пиеш Живот от плътта,
хищна, страстна, ти свяна прокуждаш,
с парещ дъх в мен разпалваш Мъжа.
Топлината на пръстите нежни
ме превръща в огромна вълна
и със грохот разбивам метежно
бреговете на свойта душа.
Сред лавина от бели чаршафи
диво стенем в изгаряща страст,
като свещи от огън споени,
капем двама, стопени в Екстаз.
Всеки гърч, всяка тръпка усещам,
всяка пора и капчица пот...
Ти пулсираш във буйния ритъм
и поглъщаш от моя Живот.
Водопад от лъчи ме погали
с аромата на свежи цветя.
За Любов ти дойде във съня ми,
пи живот и избяга с нощта.