При мен ела! По лунната пътека,
към звезден водопад от светлина.
Не буди с въздишката си лека
задрямалата нощна тишина!
Ела! Чакам те! Пречистена
в една сълза от утринна роса!
Пристъпвам плаха и омаяна
от тая дивна нощ на чудеса!
Изпепели ме - и тяло, и душа!
Да се превърнем в звезден прах!
И нека тази нощ е само наша,
пленена от бленувания грях!
Усмихваш се! Сън дали не е?
Нима се сънува как падат звезди?!
Погледни към това вълшебно небе!
Пожела ли си нещо... и ти!?