Сътворих за тебе дом
високо горе
там, във висините.
Звездното небе
ни е подслон,
Луната -
люлка за мечтите.
Перце от ангел
за милувка,
дяволско копито
за екстаз.
Оркестър
влюбени щурчета
опъват струните
в захлас.
В огнището
от сгушени светулки
къкри биле
тайнствен елексир
(омайниче и незабравка
за кадем
ще сложа най-подир)
Жар птица
пламъка подклажда
на тази
дълго чакана любов.
Орисница прошепва
клетва:
До мен да си
със всеки изгрев нов,
зареян в синевата му
безкрайна
името ми да мълвиш...
Едно забравих
да попитам,
дали умееш...
да летиш!?