Пари в очите жар от страстта,
спят в тишината наранени сърца,
носят се пламъци, нотки на плач
и поглъщат те жадно красивия здрач!
Блесне в небето жълта луна,
спира в сърцето болка една,
търси утеха сред черна тъма,
вместо утеха проронва сълза!
Сълзата на мъка,
сълза ня тъга,
сълза на утеха, не-
сълзата на любовта!!!
Блесне, угасне, а после стопи,
тя е мягия, макар че боли
тя е красива дори и в нощта,
тя е лудост, но най-нежната - любовта!