Болезнено зелена тишина,
в която аз от птици оглушавам.
И въздух, като тяло на жена,
безплътна като сън върху морава.
Къде съм слушал този птичи свод?
Кога съм любил това тяло синьо?
Дали в предишен някой свой живот,
през който пак от тука аз съм минал
като душа или пък като плът?
Като какво--дори не помня вече!
Но сигурен съм, нейде в своя път
и тук съм бил в една такава вечер.
С уста съм дъхъл тая тишина.
Със глас съм трупал тоя въздух звънък.
Със плът съм любил някаква жена,
безплътна като този залез тънък.
И днес, макар и нов, макар и друг,
за тях се връщам в този свят огромен.
За тях. И като вятъра оттук
минавам, за да взема своя спомен.
Дамян Дамянов