Поезия

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Искаш ли да се усмихна,
да кажа две нежни слова,
или да остана притихнала
като нежна роза в нощта.

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!

Славеят кацна на розовия храст –
запя с любов, запя със страст
и песента му потопи се в цветове,
разцъфнали от розово сърце.

Остави ме сама.
Отне ми любовта.
Една мечта умря в нощта.
Превърна се в сълза.

Със звездно покривало,
тъмнината
обгърна нашите души.
Времето сега за нас е спряло -
своя ход то наруши...

Нещо истински свещено.
Тя е като радостта,
идва мигновено.

Не знаеш как привличаш
не можеш проумя неща,
които даваш без резерва.
Това е твойта роля в любовта.
Изпълни ми душата с нежност,
превзе сърцето с доброта.