Поезия

Много трудно ще кажа “Обичам те” –
прочети го във мойте очи
и не искай от мен полуистини
и сладникави полулъжи.

Бях сам с теб в съзнанието си
и в сънищата си целувах устните ти милион пъти.
Понякога те виждам, ти минаваш покрай вратата ми.

Светът е тъй неузнаваем
във тези нощни часове.
Едно спокойствие витае,
една илюзия зове…

Остава толкова много от живота,
който имам да изживея
и този огън още гори,
когато те видя да ме гледаш.
Мисля си, че бихме могли
да заместим всички мечти
и да напуснем твърдата земя,
да освободим вътрешните си страхове
от това какво ще се случи,
ако разберат някога, че съм влюбена в теб.

Усмихната ме запомни.
Очите ми от обич да сияят,
а не да има в тях сълзи
и някъде в простора да блуждаят.

Какво е жената, когато мъжа
не е нейна опора?
Какво е жената, когато мъжа
има тайни за криене?

Късно вечерта е, тя се чуди какво да облече
Гримира се и сресва дългите си руси коси
След това ме пита: "Добре ли изглеждам?"
И аз отговарям: "Да, изглеждаш прекрасно тази вечер."

Тръгваш ли вече, моя любов?
Тръгваш, бързаш от мен да се скриеш!
Не... стой... почакай, любов -
не ти, аз ще си тръгна!