Земя, като една човешка длан.
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори.
Със тез, които бяха с теб добри -
ти бе добра, но злите на пожали.
Търговци на тютюн и кръв човешка
срамяха се от малкия ти ръст,
но падаха пред теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
Сега цъфтиш. Набъбва черноземът
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.
Автор: Георги Джагаров