Поезия

Почувствах те до мен ефирно бяла,
с коси обкичени във цвят лила,
възможно ли е толкоз дълго да си ме и ти желала,
о господи, ти толкоз близо си до мен била.

Дали за тебе знача нещо?
това се питам час по час.
дали сърцето ти горещо
за мен не е от късче мраз?

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

Сърцето ми тъй нежно те обикна,
отдаде се на теб и любовта,
ранено е но то към теб привикна,
убито бе от огъня на любовта.

Някой би изрекъл: - тя дава ти криле.
но защо когато се обърнеш,
в ковчега ти пирони тя кове?

Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
ако сега ей тук пред всички други,
пред техните учудени лица,

Защо сърцето ти не чувства?
Защо сковано е от вечен лед?
Защо поне веднъж не се разтупка
когато плачех с глас за теб?

Прости ми че се влюбих лудо
във теб, прекрасен непознат,
че се надявах аз на чудо,
за да вляза в твоя свят...