Защо сърцето ти не чувства?
Защо сковано е от вечен лед?
Защо поне веднъж не се разтупка
когато плачех с глас за теб?
Ти имаш ли сърце се питам,
обичал ли си някога жена?
Заставал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка, самота?
Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед?
И питам се защо те срещнах,
защо обичам точно теб?
Една любов, една усмивка плаха,
едно отчаяно лице,
една последна дума в мрака,
едно ранено мъничко сърце.
Една звезда изгряла нейде в мрака
небето ще облее в светлина.
Една душа, душата сродна чака,
едно сърце под бялата луна.
Една сълза по бузата се стича,
една кристална капка дъжд,
а там от нищото наднича
пропуснатото неведнъж.
Един отчаян вик в нощта
разкъсва рязко тишината.
Едно сърце, една душа...
Една звезда оставена сама...