Поезия

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях-най-лошият от от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Обичай, дяволе, обичай като ангел нежно
И като ангел бди над своята любима.
За нейно здраве пий туй черно вино,
А има ли любов, любов до край ще има.

Кажи, че ме обичаш,
че искаш да си с мен,
че аз за теб съм всичко -
и нощ, и слънчев ден!

Ще те обичам, ала няма да те имам,
ще те целувам може би насън.
Ще бъда тъжен винаги отвътре,
макар че ще съм същия отвън.
Ще те обичам ала няма да съм с тебе,
когато чувстваш ти, че си сама -
мечтата за очите и дъха ти,
ще оживява само във съня.
Ще те обичам! Огънят не ще загасне,
дано го видиш в моите очи!
Ала и двамата до болка знаем,
че истината може да горчи…

Като призрак в нощта ме събуждаш,
за да пиеш Живот от плътта,
хищна, страстна, ти свяна прокуждаш,
с парещ дъх в мен разпалваш Мъжа.

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Пази се, аз вилнея като чума,
заразна съм и нелечимо
смъртоносна.
Мълча, защото всяка моя дума
опасно, нечовешки е
износена!