Със звездно покривало,
тъмнината
обгърна нашите души.
Времето сега за нас е спряло -
своя ход то наруши...
В тази вечер -
теменужената синева
зави ни нежно -
със любов мечтана,
и устни от сатен -
на самодива
докоснаха ме
Двама стигнахме нирвана...
Това бе истинска целувка -
мечта,
докосване до дива орхидея,
това бе миг,
бе вик истръгнат от сърцето.
Тогава ни пораснаха крила...
И ти пророни само -
"Боже,какво е това?"
Да, мила моя,
вярвай истински!
Това е любовта!