Поезия

Ще ме виждаш само в твоя сън -
приказна ще слизам от звездите,
в теб ще се пилея като звън,
в мислите ти кротко ще се скитам.

Без теб не мога да живея...
Повярвай ми, ще полудея.
Незная как да ти го кажа,
да ти покажа как, как безумно ме боли.
Нима не си личи, моля те, повярвай ми.
Сърцето ми крещи, не може да мълчи.

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Любовта ми закъсня - ти си отиде, кога?
Играх си твърде дълго с моята съдба...
Причината - неоцених твоята искрена душа.

Защо си днес ти блед и мъчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли?Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Ето виждам те - това си ти,
Думите излишни са - мълчи...
Не забравяй, че ти си красива...
Ангелска душа, която трябва да е щастлива.

Излъга ме, но аз разбрах
в очите ти прочетх страх.
Усетих сякаш изведнъж,
че ти си друг-различен мъж.
Излъга ме, от този ден
се скъса нещо...нещо в мен!
Виновно не бърши очи,
не казвай нищо-помълчи.

Аз още спомням си нощта,
Която двама ни събра.
Тогава нощното небе
блестеше с ярки цветове,
нямаше ни студ или мъгла
само звездна светлина.