Цвете и нежност!
Не снобски букет,
а едничко и свежо.
Без повод и думи,
просто - импулс.
В мен някаква струна
тананика си блус.
Ти усещаш това...
Аз пък - ръцете ти...
Изострени сетива
направляват нозете ни.
Времето спряло е
скрито в тъмата,
виж в огледалото,
как блести тишината.
Не танцуваме вече...
Ние просто стоим.
Без да знае - обречен,
блусът вече е химн.
Възхваляващ любов!
Възхваляващ навеки
наш'та чудна любов,
постижима за всеки.