За дните рождени нехая -
години не ща да празнувам!
Аз колко остава не зная -
със вятъра в ритъм танцувам.
На времето златната чаша
до устни с възторг аз докосвам,
и пия на глътчици радост,
и мъката в стон аз откъсвам
Защо ли е всичко, и как ли
е съдено днес да ме има?
Какво ли остава и пак ли
е истина недостижима.
Но нека да пием за ВЯРА,
че смисъл изпълва ни дните,
НАДЕЖДА - свещта не догаря
ЛЮБОВ щом изпълва мечтите.
И тъй, до когато ни има
отреденото ще си стане
И за да не стяга ни зима
усмихнат мигът да остане.