Защо си днес ти блед и мъчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли?Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?
Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.
Сега - свободен си.Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.
Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам;
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.