Дори когато се усмихвам
тъгата напира във мен
и сълзите в шепи събирам,
когато те няма в моя ден.
Дори когато се усмихвам
тъгата напира във мен
и сълзите в шепи събирам,
когато те няма в моя ден.
Сърцето ми за тебе плаче
Душата ми по теб тъгува
Без теб съм аз като сираче
Което за топлинка бленува.
От тебе искам само три неща -
погледът, докосването ти и любовта.
За нищо друго не мечтая,
защото с теб се чувствам като в Рая!
Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?
Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
Моля те върви си!
Моля те, не се обръщай след мен!
върви и просто забрави мечтите
за дъга, цветя, ручеи и слънчев ден!
Нека боли, щом повярвала съм в лъжите!
Ти искал ли си някога да си щастлив,
но какво направи за това?
Дари ли щастие и радост
на поне една жена?
Обичай ме, сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност,
Да кажем "Обичам те!",
дордето посмеем,
животът изтича си,
а кратко живеем!