Аз толкова те обичам, че с риск да ме намразиш,
ще те замеря с всички истини и няма да те пазя!
Все някой ти виновен, все някой друг те мрази!
Гласът ти - жален, гробовен! Сълзите ти - на талази!
Вменяваш вина и жалост с вида си вечно трагичен.
Не виждаш ли, че играеш във филм трагикомичен?
Проблемът ти съществува, дори до безкрай да отричаш.
Ти просто не вярваш, че струваш, и себе си не обичаш.
Депресията - маска жалка аз няма за миг да прегърна.
Щом пак заиграеш на жертва, с шамари ще ти отвърна!
И спри завинаги да хленчиш и сам да се окайваш!
Как точно си помагаш, когато се отчайваш?
Късмет не ти желая! Ти имаш нужда от криза!
И лоша помощ е тая - да дам излишната риза.
Да, мрази ме твоята болест, защото ръка не и давам.
Душата ти иска полет и знае, че всъщност съм права.
И стига си се залъгвал, че друг някой ще те избави!
Човек или се учи да плува, или се дави!