Ти, който четеш това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността,защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!)-
и цялата "цивилизация",
уви, поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен от Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем, умиращи,
с тук-там мъдреци протестиращи-
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта-
спасителката на света.
Ти, ако все още четеш това стихотворение,
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омразата не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!
Мадлен Алгафари