Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?
Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?
Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?
Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живяла?
Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?
Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!