Обичай ме, сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност,
дордето още в моето сърце
се раждат трепети мечтани
и аз не дърпам своите ръце
от огъня - макар и да са в рани...
Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води...
Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в моите грешки,
дордето мога да съм твой другар
както в лудориите младежки,
дорде от старостта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...
Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостно не пада...
Обичай ме, че идат тъжни дни:
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кротост.
Ще потъмнеят моите очи,
ще гледат тъжно - сякаш че са слепи,
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.