Дори когато се усмихвам
тъгата напира във мен
и сълзите в шепи събирам,
когато те няма в моя ден.
Аз съм тук, а ти толкова далече,
не мога да издържам повече.
Искам да те гушна на мига,
затова изливам чувствата си във стиха.
Но не може с думи да се обясни
това, което мисли сърцето ми.
То обича те така безкрайно,
тъй както никой друг до сега,
не искам всичко да е тайно
нека живеем за мига.
Душата ми пак ридае,
пишейки тези редове.
Тя за теб продължава да мечтае,
самотна в тези късни часове.
Ах, как чакам деня,в който пак ще сме двама
и повече няма да бъда в сълзи облян,
а влюбени, щастливи ще сме само,
един до друг, просто едно цяло.