Поезия

Ти, който четеш това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?

Когато загубил си твойта надежда
и всичко, в което вярвал си ти,
назад отчаяно недей поглежда,
напред върви след твоите мечти!

Казваше че си щастлива
с любов даряваше ме дива
Със сълзи на очи се врече
живота си на мен обрече
тръгна си... сега те няма
нима всичко е било измама?

Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.
Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.

Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!

Прости ми,
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.

Решила бях, че тя си е отишла,
че няма я до мене любовта...
И виждах как над мене е надвисла
приятелката тъжна самота!

Готов ли си за мене да се бориш,
на кладата за мене да гориш,
да вярваш без да се съмняваш,
трънливи пътища до края да делиш?