В нашата виртуална стая
кокичета бели цъфтят.
Прозорецът е висок и светъл.
На перваза му птиците спят.
В нея светлината е чиста
като душата на малко дете.
Обичаш ли ме?!-Кажи го...
Или...не. По - добре...не!
Тук се връщам след тягостно скитане
и намирам любов и покой.
Мустангите диви на дните ми
пред вратата и лягат. Пада мрак
и изгрява луна такава,
каквато наяве няма...И звезди...
В шепите си събирам ги.
Знам че харесваш ги и ти.
Тук сме свързани много нежно.
Няма ревност и болка, нито грях.
Очите ти са сини ангели,
душата ми е разпятие...
Стъклен свят.
Наша малка,крехка вселена -
с нейно слънце, луна и звезди.
Не ми изменяй! Обичай ме и ти!