Поезия

Кое на този свят е само мое?
Децата ми? Отлитат някой ден.
Усмивките? Раздавам ги на други.
дългът? На друг е посветен

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискам.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.

Бъди жена! – ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!