Каквото и да се случи -
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи -
да не прозира сърцето ти.
Каквото и да се случи -
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи -
да не прозира сърцето ти.
Жена съм... И във мен вродена
потрепва нежност на кокиче.
Трева съм. И във мен, зелена,
цветята пъстри ми се вричат.
Казват, че жената е коварна
казват - тя нямала сърце
казват - никога не е вярна,
"дявол с ангелско лице".
Луда съм, вярвай ми, луда съм.
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички.
Аз съм просто жена...
Не търсете връзка логическа!
Аз съм просто жена...
Не и средно статистическа!
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Уморена съм днес... уморена...
Уморих се да се усмихвам...
Уморено душата ми стене...
И да бъда жена – уморих се!
Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.