Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...
Аз още съм жена
и още търся нежността,
и още сякаш съм суетна,
забравила за възрастта.
Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!
Черните ми дни, белите ми нощи.
Грешна без вини, праведна без прошка.
Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,
гущер без опашка, сиротинче клето.
Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.
Осъзнаваш ли колко си хубава?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана.
Макар и понякога да си безкрайно сама.
Да си жена
жена до съмване
и майка до смъртта,
приятелка при хрумване,
когато се наложи и сестра.
Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.