Поезия

Когато вятърът се скрие,
на осми март в твоите коси
започвам с устни да го гоня
спокойна,мила през деня да бъдеш ти.

Ако някой попита за мен
ти кажи, че съм тръгнала вчера,
да спасявам света огорчен
с нова тайна, разкошна вечеря.

Защо за всичко ни е нужен ден,
за всяко чувство – ден наречен;
и любовта ни – пламък висш, свещен -
раздаваме със мяра в час уречен.

Жената се преражда непрестанно,
във всеки миг – по-истинска и силна.
Тя всяка трудност ще подпре със рамо,
а болката ти – ще изпрати в миналото...

Аз съм крехко, нежно цвете,
поникнало на недостъпна канара.
Малцина са се протягали да го откъснат,
но са падали жестоко в рова.

Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.

Бъди свободна като вятъра,
Да раждаш с вяра своите мечти,
Над планини от трудности да се издигаш,
Над морета от човешка завист прелети!

Родена съм във момина сълза,
сляла се с водите буйни на река...
Родена съм с криле на птица
...и с образ нежен на сърна...