Поезия

На сина ми

Ако запазиш ум, щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;

По ангелите всеки би те пратил,
по дяволите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Ако можеш да видиш граденото цяло живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да загубиш богатство , в игра придобито
и бедата със смях да презреш ;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
и когато те мразят-без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил.

Ще бъда пряспа
люляк бял, уханен.
Ще ме завиеш с листи рози,
с метличини
и пеперуди с трепкащи крила.

Не можете да оковете вий поета,
душата му със лед не ще да замразите -
със воля ще премине през тръните на плета
и пак ще литне той - високо със мечтите!

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Живей, когато имаш всичко -
или от всичко си лишен -
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.