Не можете да оковете вий поета,
душата му със лед не ще да замразите -
със воля ще премине през тръните на плета
и пак ще литне той - високо със мечтите!
Ще пада, ще пълзи, ще става,
дори жестоко да боли,
ще сипва и ще пий с наслада
живота си - макар да му горчи!
Безсилни сте да го принудите
на вас да иска да прилича,
не му отиват злобата, заблудите
не му отиват - той обича!!!
Обича! Да! И вас това ви плаши,
и страх ви е от любовта му, и се пазите.
с любов отхвърля той оръжията ваши,
по силно ви обича, когато вий го мразите!