Ще бъда пряспа
люляк бял, уханен.
Ще ме завиеш с листи рози,
с метличини
и пеперуди с трепкащи крила.
Ще бъде лунна,
звездна нощ,
а аз, загадъчна
и странно- нежно синя
до виолетово в нюанс.
Ще розовея
в топлите ти пръсти,
ще побелявам в утринта.
До залеза ще бъда златна
повярвала на чудеса…
В червено – сластно
и пурпурно, до властно
ще шепнем жадните слова.
В оранжевото топло
на лятото във зноен час,
зелено всеобхватно
ще пее между нас.
В кафява старост
с бяла зима,
ще чувствам
аромата с цвят на слънце-
все на оная сила,
поспряла между нас.