Поезия

Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.

Детство, вятър мой крилат,
слънце - детска топка златна -
мой довчера тичал свят
и зад ъгъла изчезнал.

Зреят слънчогледи, хлябът зрее,
зреят ябълки на сведен клон,
зрее слънцето, когато грее
дните ми под своя хоризонт,
зрее лятото под листи златни,
зрее в чернозема слънчев сок
и сред равнината необятна взимам
аз по зреене урок.
Хубаво е да постигнат зрелост
и поля, и мисли, и очи.

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.

Душата ми плаче.
Душата умира.
Ранена крещи в тишината.