Поезия

Градина. Пролетни цветя.
Скамейка. Шепот сладък.
А сред цветята той и тя.
Любов и тъй нататък.

Денят за всички нека бъде добър.
С добро той нека ни навести.
Във времето ни с толкова несгоди
за нещо хубаво да извести.

В карето на квартала,
на пейка стара
Мъж седи, минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас, на пейка стара

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Дори пиян пак трезвен си оставам.
Дори разбран, оставам неразбран.
На щастието мъката ме дави -
сред хората живея сам.

Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.

Когато си отида от света,
името ми не почерняй сине!
Богатства нямах и в съня,
не съм ги даже и мечтала.

Човек трябва да бъде така богат,
Че след всяка загуба да му остават
Още скъпи неща в този свят: