Поезия

Повикаха ме, да ми търсят сметка,
някъде отгоре ангълът дойде...
И поиска касова бележка
за неплатените ми грехове.

Сега разбрах - светът е в мен,
с душата и ума го проектирам.
И ако не е усмихнат моят ден,
аз бързичко причината намирам.

Не питай за цената на мечтата,
бори се, литвай,
падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай,
ставай, искай и намирай!

Не ни е време още за умиране...
Не ни е...
Не ни е време да си тръгнем от света...
Та колко грешки още
има да стопираме...
И колко пътища.
да извървим във Любовта...

Раздавам на всеки усмивки,
Ей така, без пари, от сърце,
Обещавам да има за всички,
Още радост и слънчеви дни;

Недейте да ме слагате във рамки.
Недейте ми показва във какво греша.
Не ме сочете. Пръстите свалете!
Как да живея мога да реша.

В полето разцъфнаха макове
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.

Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволи.