Поезия

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.

Години заличаващи всичко.
И ден подир ден, неспирен порой.
Душите си блъскаме, искащи.
Ту щастие, ту пък покой!

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари -

Имало една страна вълшебна,
всички я наричали Мечта.
Там властта не им била потребна,
стигала им само любовта.

Няма думи светът, няма звуци -
светлина той за нас е и цвят,
но и ние деца сме и внуци
все на теб, роден край.

Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!

Днес ще ти разкажа за хората:
Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях и се завръщат,
когато те имат нужда от теб.