Поезия

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети

Господи, не знаем да живеем!
Все не знаем що и откъде,
Както казва някой, ни се ще:
Къщи, вили, постове... Къде е
Нашата предишна доброта?

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал ... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

Над тефтерчето на Левски

" НАРОДЕ ???? "

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

"За тоз глас ми копней душата."
Ботев

Майсторът на тишината
нарисува корен.
Коренът се издължи в дърво.
То нахлу в небето
като мокър акварел
и смени сезона с цветовете си.