Човечеството днес мърси земята,
ловува дивеч и сече гори,
убива безпощадно красотата,
не се замисля и за миг дори.
Планетата кърмилка и светиня
за целокупния човешки род
безжалостно превръщаме в пустиня,
забравили, че дава ни живот.
Пострада майката земя жестоко,
превзе човекът алчен всеки кът,
нагази във водите надълбоко,
от него кански пропищя светът.
Природата настръхнала въстана,
изригнаха вулкани, заваля,
цунами, урагани в океана,
вода огромна сушата заля.
От бедствията трябва да се стреснем,
затопляне глобално предстои,
с потоп ли пак желаем да се срещнем,
любимец няма Бог да го спаси.
Дали и ние няма да загинем
от бедствия природни и войни?
С гнева Господен как ще се разминем?
С любов, надежда, вяра, добрини!
Божидар Коцев