В този свят, пълен с толкова хора,
аз разбрах, за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
В този свят, пълен с толкова хора,
аз разбрах, за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!
Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
хоризонтът-живот ги зове.
Голямата мечта е дом в душата –
осмисля ден, година, век...
С надежда избродирала крилата си,
... светлее във щастливия човек...
Как искам с едно мое "Здравей!"
да топя ледове в душата на всеки,
усмивка на всяко лице да изгрей,
пред него да има проходими пътеки.
Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Желал бих да съм цветна предпролетна ливада,
отхранил трепетлики и плачущи върби
и цъфнали да пият от моята прохлада
свенливи теменуги и свилени треви.
Предстоят ти толкова много връзки, но
малко от тях ще продължат.
Ще прекосиш реки от болка и сълзи, но
щом се обърнеш назад, всичко ще е отлетяло като в сън.
Като в кошмарен, но прекрасен сън...
Аз нямам стих за пролетта,
защото щом е пролет,
живея смело - не творя.
Душата ми е пролет.