Светло ли ти е в душата, мамо,
горе, на небето отмаляло...
В коледната нощ без тебе само
скита се сърцето побеляло.
В стъпките, отдавна избледнели,
в спомените живи като рани...
Търся те в най-светлите недели,
търся те в угасналите длани.
Светло ли ти е? Ще ти запаля
свещ от восък с коледната пита.
Бъдникът в камината остана
с огъня самотно да въздиша...
И да вие дим до небесата.
Пътя ми към тебе да чертае,
за да може светлото в душата,
твоя дом небесен да познае...
И да свети горе сто години
над земята черна-почерняла...
Светлината щом отвъд премине,
Коледата да остане бяла...