Поезия

Заигра се дъждът с този северен вятър.
Странен танц затанцуваха в зимната нощ.
В резултат капки ледени покриха земята
с гланц - красив, но и много опасен разкош.

Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"

Вдигни над лозе бъклицата тежка,
да бликне веселба човешка,
да има грозде, Трифон Зарезане,
на вино дяволско да стане...

Ела де! Поседни! Недей да бързаш!
Събрала си вързопчето на дните си.
Ще си отидеш. Аз не съм те вързала и
няма за какво да те разпитвам.

И тази зима ще отмине
със снежната си красота.
Цветята в моята градина
напролет пак ще разцъфтят
със всички багри на дъгата.

Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
... И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

Ден за връщане на надеждата
Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!